Арести за mp3-ки? Отлагат ги, май ...

Битката на НСБОП (с ново име ГДБОП) срещу обмена на безплатна музика и филми в интернет е обречена - тя е изгубена още преди половин век в САЩ. Там през 60-те години на миналия век е първият сериозен сблъсък между носителите на авторски права и масовото безплатно разпространение на аудио- и видеопродукти.
Причината е, че в бита навлизат масово записващите касетофони и видеоапаратура. Милиони хора започват да презаписват и разменят любимите си филми и изпълнители.
Носителите на авторски права се опитват да съдят производителите на записваща техника, защото подкопават печалбите им. Всички сезирани съдилища обаче отхвърлят исковете и дават право на потребителите да обменят музика и филми.
Онези обаче, които го правят с търговски цели, без да плащат авторски права, се наказват сурово!
Общо взето, такъв ще е резултатът от полицейските акции в България срещу интернет пиратите - те няма да ударят обикновения потребител, който има стотина mp3-ки и два-три филма на диска си (повече не могат и да се съберат). Ако тръгнат да арестуват наред, киберполицаите ще трябва да
приберат всеки, който има компютър, като започнат със себе си.
От държавните институции прокуратурата първа прозря безсмислието на подобни глобални заплахи. Така че заканите, че полицията ще нахълта у вас, за да ви спипа mp3-ките, не издържат. Освен ако не сте дотам непросветени юридически, та да я пуснете без заповед за обиск.
Всъщност точни указания как да се пазите от нерегламентирани проверки имаше в сайта ArenaBG, а могат да се намерят и на доста места в интернет. Както бяха точни и действията на полицаите при спирането на ArenaBG, защото там се търси икономическа изгода от разпространението на нелицензиран софтуер.
Акциите със сигурност ще продължат както срещу подобни сайтове, така и срещу кабелни телевизии и изобщо местата, в които се извършва масова организирана кражба на продукти с авторски права.
Проблемът е, че все още се правят кампанийно и шумно, с основна цел да впечатлят някой гост от ЕС, САЩ или големите фирми, носителки на авторски права. Всъщност основната им задача трябва да бъде намаляване на загубите в държавния бюджет и защита на потребителите.
Защо все пак е необходимо да се борим с интелектуалното пиратство?
Мнозина роптаят, защото какво по-хубаво от това да получаваш най-новите филми и музика бързо и безплатно. Това е логично, но и егоистично.
Намаляването на ръста на пиратството дори само с 10% в България ще доведе до разкриване на 7000 нови работни места, ще увеличи с близо 130 млн. долара постъпленията, генерирани от местната индустрия, и ще донесе още 23 млн. долара данъци.
Това сочат данните на изследване от декември 2005 г., проведено от "Интърнешънъл дейта корпорейшън (IDC). Според него същата мярка ще предизвика скок в ръста на местния ИТ сектор със 103% до 2009 г.
Големият проблем в България не е в самото пиратство, а в неговия процент у нас, който е смразяващо голям. Става въпрос за над 90% от теглените в интернет музикални файлове и филми.
Отделно нелегалният бизнес софтуер в страната е 71% към края на 2004 г. и носи загуби от 26 млн. лв. годишно според данни на "Български бизнес системи" ООД, дистрибутори на компанията Adobe Systems.
Смисълът на полицейските акции е не да спре,
а да вкара пиратството в интернет в някакви поносими рамки - вероятно до ниво 50% до 2010 г. За сравнение средното ниво в страните в ЕС е 30-40%.
В САЩ например през 2004 г. броят на онези, които свалят пиратски mp3-файлове, е намалял с 14%. Смята се, че това е резултат от усилията на Американската асоциация на звукозаписната индустрия, която е подала от началото на годината 1977 искови молби в съда срещу нарушители на чужди авторски права.
При нас едва ли ще бъдат подведени под отговорност повече от стотина души, и то от едрите риби, които организират кражбите, или точат и качват, та се забравят.
Останалите няма защо да се притесняват - никой няма да им посегне.
Освен това пиратството в интернет е едно няма нищо като дял от останалите престъпления, които удрят по българския бюджет.
Същото е положението и в останалите страни от бившия соцлагер, които вече са приети в ЕС. Например в Чехия загубите от интелектуално пиратство са едва 2% от всички далавери в държавата, в Естония, Латвия са по 1%, а в Литва и даже в Гърция - 0%, сочат данни от официалния сайт на ЕС.
И в България процентът едва ли надвишава 1, в сравнение с останалите далавери. Причината е, че в развитите страни интернет се използва масово, а престъпността е силно ограничена. В новите членки, както и у нас - обратно.
Тоест ГДБОП има далеч по-важни задачи в България. А голям проблем с пиратството в интернет имат най-вече развитите членки на ЕС, както и САЩ -
точно държавите, които най-много ни притискат по проблема.
В Белгия например процентът за 2004 г. е 29, въпреки че е намалял със 76% спрямо 2003 г. А в Холандия вече са стигнали рекордните 60% загуби от интернет далавери спрямо останалите, невиртуални престъпления.
Тоест българският интернет потребител не трябва да бъде съден и охулван. Първо, защото е много, много по-беден от западните си колеги. И най-вече защото не е толкова виновен, колкото се опитват да го изкарат. Въпреки техническия си гений, не българи са открили най-успешните начини за "кражби" на интелектуална собственост
През 1999 г. 15-годишният норвежец Йон Йохансен разби системата, която защитава DVD-дисковете от презапис. И досега той не е осъден, а в Швеция например има само един наказан за нарушаване на авторско право онлайн - 28-годишният Андреас Бавер, който източил и след това пуснал в интернет местен филм.
Глобиха го с 16 000 крони (2000 долара), и то не затова, че си е дръпнал филма, а защото го е пуснал и за други в мрежата.
Пак през 1999 г. компанията Sub Pop пусна първия музикален запис във формата mpЗ и бе създадено общодостъпно програмно осигуряване, което позволява прослушването на този формат от всеки компютър.
По-късно не българи, а двама американски студенти създадоха сайта Napster, който предоставя възможността да се качва и сваля безплатно музика под формата на mp3-ки.
А през 2001 г., когато в България съвсем не можеше да се говори за масов интернет, холивудските продуценти обявиха война на пиратството и започнаха да предлагат платен достъп по интернет до качествени копия на филмите.
Така че българите определено не са най-големите гяволи в мрежата.
И защо в крайна сметка тегленето на благини от там да е престъпление? Нали гигантът Google вече започна да публикува текстовете на милиони книжни издания в интернет. Сканират се архивите на петте най-големи библиотеки в САЩ.
И идеята е тази част от световната култура да бъде общодостъпна, дори за най-бедните. Нима тегленето на качествени филми и музика без комерсиална цел не е същото?